РАСПРОДАЖА

Летний дождь как нотариус в деле старается,
Помечая афиши печатью своей.
Через ряд у него «сэконд-хенд» повторяется,
И весь мир – грязный рынок кричащих людей.
Распродажа во всем: от рубашек до юбок,
От увядшей любви до напрасных надежд.
Примеряй, коль готов. Льют дожди без уступок.
Видишь, мокнет печать в этой груде одежд.
Жизнь – короткая вещь, без потерь в ней никак.
Все поношено в мире – знать, вера задаром.
Распродажа икон возле церкви - то знак,
Что торговцы опять остаются с наваром…
Вижу, льются чернила потоком густым,
Заливая святую для сердца свечу -
Гору Ботев, что видима даже слепым!
Засыпаю. И «Не продается!» - кричу.
Этот дождь не признает крылатость никак.
Для него все поэты из лучших - мертвы:
Нет призыва к восстанью, лишь прихотей прах,
И свергаются с неба потоки воды.
… Завтра книготорговец, присев у дороги,
В ливне строки спасет, своим телом прикрыв,
«Сэконд-хенд!» - повторит. И да сжалятся боги
Или те же поэты услышат призыв!

РАЗПРОДАЖБА

А пък летният дъжд, неповикан нотариус,
подпечатва със мокър печат афишите…
Там през ред „секънд хенд” се повтаря.
И светът е едно кресливо тържище.
Разпродава се всичко: ризи, блузи, поли,
овехтели любови, наранени надежди…
Може с проба и без. А дъждът все вали.
Бие мокри печати. И човекът се свежда.
И животът смален е и превива гръбнак.
Всичко втора ръка е - овехтялата вяра
разпродава икони пред църквата - знак,
че доволни търговци навиват ръкави…
Този дъжд и афишите мокри разлепя,
и в мастилени подписи просто удавя
изглед с връх Ботев, видим даже от слепи!
Спя. Но викам в съня си: „Не се продава!”
Този дъжд не признава крилатите ризи.
Най-добрите поети за него са мъртвите:
няма повик за бунт, няма земни капризи.
И небето над нас с грохот облак откъртва.
…Утре някой книжар, седнал на тротоара,
от дъжда ще спасява прокълнати куплети.
„Секънд хенд!” - умолително той ще повтаря.
И дано от небето не го чуят поетите!

Елка Няголова