Полился черный дождь в сосновый лес...

***
Полился черный дождь в сосновый лес,
забарабанил каплями по сердцу.
Как тьма нежданно пролилась с небес,
верхушкам к небу закрывая дверцу.

И страх внушал молчания сюжет,
когда я тьмы лесной рукой касался.
Единственный животворящий свет
светил в тебе. И он тобой остался.

Hад боровете плисна черен дъжд...

***
Hад боровете плисна черен дъжд,
дори в сърцето с капка ме удари.
И стана тъмно сякаш отведнъж.
Изгубиха се сините върхари.

Протягах аз през тъмното ръка,
но всичко бе и страшно, и смълчано.
Единствената жива светлина
в гората беше ти. И ти остана.

Евтим Евтимов