Я ждал луну...

***
Я ждал луну, как ожидают фею.
Явилась. Незнакомкою на крыше.
Но случилось, расскажите, с нею,
что ничего не видит и не слышит?

В час поздний зависая над лесами,
пила ли яд, чернея нынче в муках? -
Безумный мрак скитается холмами,
как человек, отравленный разлукой.

Очаквах пак луната...

***
Очаквах пак луната да изгрее,
а тя на непозната се преструва.
Какво е станало, кажете с нея,
че нито вижда вече, нито чува.

Отрова ли е пила над горите,
че толкова сега е почерняла?...
Безкрайна нощ по хълмите се скита
като човек, отровен след раздяла.