Рисунок

Пусть лет земных в судьбе двоих немало,
но заново тебя создать хочу.
Чтоб первою моей любовью стала
и первых чувств своих зажгла свечу.
Я предлагаю позднее свиданье,
что оживляет первой встречи миг.
Мои глаза – две линзы мирозданья,
пред алтарем ждут долгожданный лик.
Так дай мне руку, день еще не прожит!
Я – поздний визитер, что хмурит бровь.
Последний, кто в тебя влюбиться может,
но тот, кто первую вернет любовь.

Рисунка

Отдавна на земята си родена,
но аз отново днес ще те създам.
Да бъдеш първата любов за мене,
аз нови чувства ще ти дам.
Ще ти предложа закъсняла среща
и тя ще бъде първата за нас.
Очите ми са две венчални лещи
които чакат сватбения час.
Подай ръка. Светът ще стане хубав,
макар да идвам късно и суров.
Последен може в тебе да се влюбя,
но ще ти върна първата любов.