ГЛАЗА (К Ване*)

Мужчины в округе молчат и печалятся,
на женщину с белою шалью глядят.
Господь, объясни, как такая красавица
досталась мужчине, чей сумрачен взгляд?
Зачем чайку белую парою к ворону,
который красу не оценит, свели?
Пройдет она улицей - кажется, яблони
среди декабря на душе расцвели.
А тот к её нежности - дьявол в дурмане, -
незрячим подходит - ценит лишь медь!
И греет рукою монету в кармане,
а надо бы женскую руку согреть.
Ослеп ли он, Господи, что ж, очумелому,
ему не застыть, разглядев хоть бы раз,
что ходит она как по облаку белому
в своей белой шали по миру средь нас?
Жены возжелать не стремлюсь я у ближнего.
Он муж и владеет, я это пойму.
Та женщина в шали... Молю я Всевышнего,
чтоб вырвал глаза мне и отдал ему!

* Ваня - женское имя в Болгарии

Очи (На Ваня)

С очите на всичките тъжни мъже от квартала,
във който живее жената със белия шал,
те питам – защо красотата й, Господи, бяла,
на човека със малката, черна душа си дал?
Защо бяла чайка и гарван в любов съешаваш?
Не го ли попита красотата й ще му трябва ли?
Когато жената със белият шал минава,
край нея, в декември, мирише на цъфнали ябълки.
А той до цъфтежа й нежен върви начумерен,
със слепи очи сякаш крачи, улисан и сам
и топли стотинките в джоба си дяволът черен,
наместо да стопли ръката й – бялата там.
Дали е сляп, Господи, или има в очите си трънчета?
Веднъж да се беше поспрял и да беше видял,
че тя сякаш стъпва по бели въздушни хълмчета,
когато върви през света със белия шал.
Не пожелавам жената на ближния – тъй подобава.
Нека той си е брачен стопанин, аз – любовен ратай,
но когато жената със белия шал минава,
извади ми очите, Господи, и му ги дай...