Оранжевый такой сентябрьский день...

Оранжевый такой сентябрьский день
Вернул в воспоминаньях бронзу лета.
Душа моя к тебе попала в плен,
Оранжевой улыбкою согрета.

Прильнув к тебе оранжевой волной,
То утро твою хрупкость покрывало.
И зрел восход как персик надо мной,
И гладь залива зеркалом сверкала.

2018

Оранжевият септемврийски ден...

Оранжевият септемврийски ден
Ми връща спомена за мургавото лято.
С оранжева усмивка ти плисна във мен
Златистите и сгряващи копнежи на вълната.

Полепна цялото оранжево море
В онази сутрин върху крехкото ти тяло.
От игзрева ни прасковен все още в мене зрее
Дъхът ти върху залива – вълшебното ни огледало.

2018

Милен Тотев